варлаамитство
Религиозно-философско учение, възникнало във Византия през I пол. на XIV в. и наречено по името на своя основател монаха Варлаам. Занимава се главно с въпроса за същината на „бога" и твърди в противовес на исихазма, че не трябва да се прави разлика между „божествена същност" и „божествена енергия". Варлаамитите поддържат, че може да се достигне до познанието на „бога", т. е. на истината и че това познание трябва да се предхожда от опознаване на природата и на нейните закони. Варлаамитството е сходно с разпространявания през средновековието в Западна Европа номинализъм и в основата му лежат елементи на рационализма и логиката, свойствени на философията на Аристотел. Варлаамитството прониква и в България, където намира почва за разпространение сред по-заможни и изтъкнати граждани в столицата Велико Търново. Негов главен разпространител е монахът Теодосий, чиито възгледи са анатемосани на черковния събор във Велико Търново през 1360г.