вакханка
(гр. bákhē, mainás „лудуваща”) 1. в древногр. и римската митология: Спътница и почитателка на бог Дионис (Бакх, Вакх), която се е посветила на неговия култ. Придружава Дионис в свитата му и изпада в екстаз и дори в изстъпления, внушени от него. Вакханките са наричани и басариди. При честването на Дионис вакханките били облечени в животински кожи и увенчани с бръшлянови, лозови или дъбови клонки, в ръцете си държали тире (жезъл на Дионис), пеели и танцували под звуците на шумна и своеобразна музика. Според една от версиите на мита за Орфей вакханките разкъсват Орфей, защото пренебрегвал култа на Дионис заради култа на Аполон. В България са запазени изображения на вакханки върху сребърен съд от с. Дуванлии, Пловдивска област (V в. пр. н. е., днес в Археологическия музей в Пловдив), върху съд от Панагюрското съкровище (III в. пр. н. е.), върху релеф от Кюстендилско (II-III в., днес в Националния археологически музей в София) и другаде; 2. Жрица на бог Бакх (вж. Дионис); 3. прен. Разпусната и леконравна жена