я камилата, я камиларя
Не се знае дотогава какво ще стане (всичко може да стане);
я едно стане, я друго стане.
За нещо, което предстои евентуално да се случи след дълъг период от време (и се очаква да бъде от важно значение), но пък съвсем не е сигурно, че ще стане (или поне не така, както се очаква), именно заради голямата му отдалеченост във времето.
Изразът произхожда от една източна приказка, в която се разказва за един арабски владетел, който бил силно привързан към своята любима камила - дотолкова, че дори му се приискало тя да можела да говори, за да можел да си беседва с нея. За целта обявил по всичките си владения, че се търси човек, който би могъл да я научи, като, в случай на успех, владетелят обещавал баснословна отплата, в случай на неуспех, разбира се - смърт. След няколко злополучни опита, в двореца се явил един хитър човек и предложил услугите си, но обяснил, че, за да успеел, му било необходимо много дълго време - години. Така хитрецът успял да се договори в продължение на 30 години да получава храна, подслон и заплащане - с което, разбира се, откровено измамил владетеля, защото единственото, което целял, било да си осигури безгрижно съществуване за цялото това време напред. А пък, докато изтечел определеният срок, не се знаело какво можело да се случи я с камилата, я с него самия - вероятно единият от тях можело да не е вече между живите - „я камилата, я камиларя”.
И значи какво? Подписваме „Южен поток”, теглим няк'ви огромни заеми, които после ще трябва да връщаме с лихвите..., и след 25 години - ЕВЕНТУАЛНО! - може и да 'земем някой лев от цялата тая работа! 'Ми то, до след 25 години - я камилата, я камиларя!