Кънчо Путкодеров

лирическият герой на едноименната вулгарна поема, приписвана на Пеньо Пенев. Кънчо Путкодеров е смел и авантюристично настроен млад българин, „прославил българския хуй” по света и у нас.

С морала да започнем братя,

моралът - туй си е морал,

но всеки плод е на ебнята -

бащата майка му ебал!

Напрягал черната й пичка

сренощ по цели часове,

тъй както вършили са всички

през тия дълги векове.

Привърженик съм на морала

и тача моралиста строг,

той винаги за идеала

започва с първия урок.

Но за да водим чиста сметка

и да не бъда толкоз сух,

ще кажа, че и моралиста

разбира се не е евнух!

Той може сълзи са пророни

за разпиляни младини,

но как природните закони

могъл би тук да измени?!

Той казва - не, това е низко,

морала то ще погребе!

Ала на всеки му се иска,

на нему също му се ебе!

И все пак знаем, той ще псува,

но тук под нашето небе

докато свят светува

човечеството ще ебе!

Ебат се бедни и имотни

от древността до тоя век!

Ебат се хора и животни

от всички най-ебе човек!

Ебе каквото му попадне,

красива, грозна и неважна,

ебе сред нощ, ебе по пладне -

докато хуйчето му спадне

Ебе, забива, не престава

ебе отпред, ебе отзад...

Докато хуйчеца му става,

усеща се щастлив и млад

А този, що ни хули скрито,

от где дошъл е на света?

Той нека сам да се запита

не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори

каква е хуйовата мощ

и колко милиона хора

ебат редовно всяка нощ.

Глава първа

И тъй да почнем днес романа,

героят вече е пред нас.

Без етикети и покани

представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров,

балкански син, корав и як.

Едва ли друг ще се намери

такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал

в легло вдовица млада той?

И колко путки е поебнал -

те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка -

напада флангово и в тил

и може за една минутка

да я направи на пестил.

Разбира се тук трябва чуство,

понякога и лицемерен плач!

Ебнята също е изкуство,

не всеки е добър ебач!

Но беше той с отличен опит,

гордееше се тайно с туй,

че вред в Америка, в Европа

прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия -

от малък кръгъл бе сирак,

години дълги в немотия

живя при чичо си чирак!

А чичо му, макар безчестен,

търговец и лихвар богат,

в ебнята майстор бе известен,

на всички курви бе познат.

Видя той скоро, че младежът

израстна повече на хуй

и каза му: За поле си нежен,

безчестна работа е туй!

Ти имаш бъдеще голямо,

напразно време на губи

С такъв хуй други в село няма,

върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза,

наеба Кънчо още три

и неговата слава бързо

сърцата женски покори!

За него питаха по-често,

очакваха го всеки ден

и своя чичо той измести

като опасен конкурент.

Накрай ядося се лихваря,

от злоба свиваше юмрук.

Намери повод да се скара:

върви си, махай се оттук!

И тръгна той, без дом заскита,

преброди градове, села,

навред го чакаха жените

и всяка викаше - Ела!

Така прекара две години,

изпече своя занаят

След туй за Франция замина

късмет да дири в тоя свят.

Глава втора

Във Франция не е така -

макар да бе и здрав, и млад

и Кънчо се видя натясно

изпадна в нищета и глад!

Животът здраво го притисна,

години безработен бе.

От глад и хуят му увисна,

не можеше и да ебе.

При граф известен и имотен

най-сетне стана градинар

и тругна някак си живота

при новия му господар

Не мина половин година

и графът тежко заболя,

в един прекрасен ден погина

от болест нелечима, зла.

Самотна, младата графиня

скърбеше много, може би?

Но месец само не измина,

а путка вече я сърби.

Животът никой тук не може

в безплодна скръб да погребе,

умрелия не се тревожи,

а на живия му се ебе!

И като всякоя вдовица -

помисли тя за хуй червен,

засука вежди и ресници

и сложи розов сутиен!

И ето - в китната градина

закърши леко тя снага,

край Кънча бързешком премина,

усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива

и той прошепна с дрезгав глас:

- Какво ли ще е в тази слива

веднъж да го натъпча аз?

Графинята погледна мило

към българина, млад и здрав:

- Ах, боже мой, какъв е жилав,

дали ще има хуй корав?!

Разбра той погледа тревожен

на жадната за хуй жена:

- Мадам, простете ако може

да идем малко настрана!

Тя знак му даде мълчаливо,

разголи нежната си гръд.

- Добре, но ако те не бива? -

ще наредя да те скопят.

След туй погледна към небето,

към ясно синьото небе:

- Прости ми, боже, греховете,

но мен така ми се ебе!...

А тя бе чудна хубавица -

каква уста - алпийски мед!

Какви изящни, финни цици

с изболи топчици отпред!

Какво красиво, тънко тяло -

с два пръста да го съблечеш,

да го помилваш и погалиш

и сладко да ебеш, ебеш...

Но Кънчо нежности не знае,

суров живот бе той живял

и путка нежна като тая

никога не бе ебал!

Под малка, сенчеста топола

полегнаха един до друг

и бели кълки тя разголи:

-Умирам, ох, сърби ме тук.

И цъфна като майска роза

путето крехко с къдрав мъх,

а Кънчо в чудновата поза

поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна,

обтегна шия като ат

и като гаубица фръкна

големият му хуй, космат.

Графинята изтръпна цяла:

- Какъв хуй, като шпек салам!

Веднъж тя конски бе видяла,

но този май е по-голям.

Стърчи той като мощен багер

с глава като на боздуган,

мъдете му като дисаги

полюшват се насам-натам!

И скочи Кънчо Путкодеров,

повдигна белите крака,

Графинята се разтрепера

и хвана хуя му с ръка.

След туй погали го ревниво,

на Кънча свят му се зави,

налегна здраво като бивол

и като гладен вълк зави.

Той бързо сграбчи я през кръста

с похвата на добър ебач,

путето и разтрови с пръста,

напъна като стар орач.

Настръхна младата графиня,

то сякаш свредел я проби,

а путето и като диня

по всички шевове пращи.

И шепне тя - ще ме погуби,

путето ми съвсем раздра!...

От зор тревата взе да скубе,

без малко и не се насра!

А Кънчо, загорял и черен,

забива хуя като щик,

поема като кулски нерез

и клеца като къс мъник.

Но ето - сладък миг настава,

кръвта по жилите кипи,

жената стиска го в забрава

и шепне: Ох, еби, еби!...

А той ебе като касапин,

вкарал го е до мъде

и голите й цици хапе,

готов е да ги изяде.

За втори път се е раздразнил,

от луда страст трепери цял

и втори път се вече празни,

нали отдавна не бе ебал...

Най сетне край, ще го извади -

такваз ебня не е шега!

Но хуят му, уви, не спада -

стърчи навирен все така

Помъчи го - не мърда,

дали бе с кучешка глава?

Тя станала е толкоз твърда

и само клати се едва.

Графинята от страст голяма

простена скрито, но толкоз беше й добре,

че каза само - Полежи над мене,

от хуй да е, ако ще се мре!

Лежали дълго, чак до пладне,

докато Кънчо огладня

и хуят чак тогава спадна,

завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня,

направи го любовник свой

и Кънчо в нов живот премина,

покойника замести той.

Глава трета

Измина зима снеговита,

дойде април, цветя цъфтят...

Веднъж графинята запита:

"Готов ли си за дълъг път?

Отдавна чакам да се стопли

да идем двама на курорт!"

И Кънчо бързо се приготви,

извади си и нов паспорт.

След два дни стигнаха в Женева -

какви прекрасни планини!

В един дворец до замък древен

прекара той блажени дни.

Дойдоха млади курортистки

от цял свят тука на курорт.

Той почна с тях да се натиска

с коя му падне без подбор.

Край езерото на разходка

по пладне ги ебе дори,

а вечер - качва ги на лодка,

на ден поебава по две-три.

Поглеждат като диви котки,

следят го с поглед жаден те

и някаква минорна нотка

в очите женски се чете.

Но той към погледи ревниви

не храни нито капка жал,

едничко сал му беше криво,

че бог един хуй му е дал.

Поне да бяха десетина,

о не, съгласен е и с два.

А тоз след няколко години

ще клюмне траурно с глава.

Един единствен хуй за всички,

за жени и за момички!

Ще може ли на толкоз пички

с достойнство той да устои?

Но славата навред го дебне

като приказен юнак!

Веднъж, която бе поебнал,

тя утре търси Кънча пак.

В Париж, Женева и Лозана

навред заброди тоя слух:

"Ебач дошъл е от Балкана -

ебе, та вдига прах и пух!"

Парижки млади уруспии

изпращаха му мил привет:

- Елате, чакаме ви ние,

обичаме такъв атлет.

От Лондон дружество почтено

на висши дами и жени

писмо написа вдъхновено:

"Към нас по- скоро намини!"

И екна гръмката му слава

навред по западния свят,

една ли вече се надява

за Кънчовия хуй космат.

Достигна до слуха на Чърчил,

а той нали е педераст -

в любовна мъка се загърчи,

гъзът му пламна в дива страст.

И той изпрати телеграма:

- Очаквам те в двореца мой,

приятно е да бъдем двама,

ще те посрещна като свой

Получи бързата покана,

потегли Кънчо през море,

графинята сама остана

от мъка щеше да умре.

Тя молеше го насълзено

и Кънчо май му домиля:

- Разбирам, зле ти е без мене,

но Чърчил пише ми - "Ела!"

Той готви планове военни,

навярно вика за съвет...

Графинята от скръб застена -

проклет да бъде той, проклет.

А парахода щом отплува,

нададе тя сподавен глас:

- Ах, боже мой, дали ме чуваш:

без хуй какво ще правя аз?

Върни се, Кънчо, че без тебе

душица богу ще предам,

че нийде няма твойта ебан,

ни твоя хуй, ръбат голям!

- Спомни тополата, полето,

спомни си меката трева

и как заклещихме в путето

на хуя твърдата глава.

Спомни си крехката ми пичка,

не ме оставяй ти сега

на крехкото легло самичка,

ще те очаквам у дома.

Но Кънчо я не чува вече,

а там под слънчевия свод

вълните носят надалече

отплувалия параход.

Тогава тя разголи цици

и викна с истеричен глас:

- Върви по всички материци,

до гроб ще те преследвам аз.

Глава четвърта

Съдбата често е повратна

и трябва да си цял садист,

но Кънчо беше му приятно

да слуша нейния каприз.

Из Лондон бродеше наслука

дошъл бе късно през нощта

А рано сутринта почука

на Чърчиловата врата.

Две Чърчилови братовчедки

посрещнаха го с весел глас:

- Отдавна тук ви правим сметка,

елате по-напред при нас.

Бъдете умен и любезен

и тихо, Чърчил да не чуй,

разправят - до самия глезен

висел грамадният ви хуй.

А Кънчо тихо им отвърна:

- Излъгали са ви, личи,

надолу как ще го обърна?

Не е увиснал, а стърчи!

- Стърчи ли? - викнаха и двете, -

това е щастие за нас,

вкарай ни го до мъдете,

че тъй ще изгорим от страст.

Съблякоха се те в салона,

полегнаха на две легла,

в копринени комбинезони

блестяха младите тела.

А Кънчо хуя си извади,

с мерак насочил го към тях.

Едната страшен вик нададе:

- Ах, боже мой, ще умра от страх!

Навън се втурна полудяла

и в страшен ужас зарева:

-Такъв хуй аз не съм видяла,

ракетна бомба е това!...

А другата бе по-кротка,

усмихна се по навик стар,

изтегнала се като котка

на покрива през месец март.

На Кънчо малко му приседна,

че загорял е може би,

но като див бик я възседна

и до мъдете го заби.

Изпъшка тя като пияна:

- Ох, майчице, каква ебня!...

В лицето бързо пребледня,

устата й изригна пяна.

Но Кънчо пак я не остави,

английска путчица е туй -

ебе и пет пари не дава,

да помнят българския хуй.

Накрая тихо я погали

и рипна мъжки като лъв.

Но тя горката бе умряла -

от путката й шурна кръв.

Ядосан, Кънчо напопържа:

- Английска марка, ех, боклук!

Щом дупето ти не издържа,

защо ми се предлагаш тук?

Изхвръкна той като подгонен,

при Чърчил се яви завчас:

-Ура, британската корона

от дън душа приветствам аз!

Усмихна му се премиерът,

направи му дълбок поклон:

- Здравейте, Кънчо Путкодеров,

елате в малкия салон.

Съблякоха се в топла баня,

възкликна Чърчил: "Боже мой!"

И кънчовия гвоздей хвана,

главата му целуна той.

-О, балканско чудо! Та тук на запад

такива нийде не растат.

Ще можете ли като тапа

да ми го турите отзад?

Изтръпна Кънчо, блед и смаян,

и тихо промълви смутен:

- Към нас такъв е обичая,

че мъжко дупе не ебем.

Но цял обвзет от ревност тъпа,

удари Чърчил на молба.

И Кънчо - няма що, отстъпи:

-Добре де, сър, ще те еба!

Тогава Чърчил си подложи

гъза дебел като тезгях

и малко вазелин му сложи,

че иначе го беше страх.

Напъна Кънча уж полека,

но бързо му го вкара цял.

- Такова дупе - тлъсто, тесно

в животът си не съм ебал.

А Чърчил в поза неприлична

от зор квичи като прасе

и като курва непривично

трепери цял и се тресе.

Накрая рече: - "Браво, браво

от днес съм тъй щастлив и горд.

Дванайсет ордена ти давам

и титлата - Английски лорд!"

Глава пета

Да бъркаш е съвсем човешко,

човек понякога греши,

но често пъти малка грешка

голямо щастие руши.

И Чърчил тъй година цяла

щастлив бе с Кънчовия хуй,

но скоро почна да се хвали

и не видя добро от туй.

На заседание военно

пред Атлантическия блок

веднъж той каза вдъхновенно

- Аз имам хуйчец като смок.

Порастнал е далеч на изток,

да започнем с тях война,

но ако с такива ни притиснат

ще замиришем на гуйна!

Разказал той подробно, точно

за хуя твърд и мачугат,

накрая смигнал им нарочно

- шастлив съм с него и богат.

И Айзенхауер що да чини?

Дойде при Чърчил вечерта:

- Прощавай, скъпи мой Уини,

за пръв път моля на света!

- Не може! - люто Чърчил зина

и повиши сърдито тон.

И Айзенхауер си замина

обиден чак във Вашингтон.

От там написа бърза нота:

- Пратете Кънчо, господа,

че застрашен ми е живота,

за хуй ще полудея аз!

Да тръгне още тази вечер -

това ви заповядвам аз,

че инак свършено е вече

с приятелството между нас!

Въздъхнал Чърчил: - Тежко, брате,

върви при онзи кожодер.

И тъжно Кънчо той изпрати

за Америка с хеликоптер!

Едва на шумното летище

бе стъпил Кънчо, изведнъж

народ безброен се наприщи!

Дойде прославения мъж!

С капела педераст безсрамен

ревеше страшно, като луд!

Но взеха Кънчо млади дами -

курветини от Холивуд.

Докато той да се опомни,

летеше с леката кола.

Дойдоха в залите огромни

на някакъв голям палат.

Жените само за минутка

съблякоха се до една

и зачерниха млади путки,

тъй както врани в равнина.

Изтръпна Кънчо разтревожен

и тъжно клатеше глава:

- Да бях роден с един зъб боже,

а с хуя - тридесет и два!

Той бавно панталон съблече,

показа хуя мачугат.

Жените малко по-далече

отстъпиха се без да щат.

Но Кънчо хуя си надърви,

заби го в първата от тях

и рукнаха от нея кърви,

в несвес припадна тя от страх.

След туй към друга се обърна,

тя гостенка му бе в Париж

и в миг на хуйчеца му цвръкна

тъй както пъдпъдък на шиш.

Наред до нея беше трета,

но падна тя на колене:

- Не ми раздирайте путето,

над него се смили поне!

А тя бе млада хубавица

и Кънчо го налегна жал,

та каза - Събери душица

аз няма да го вкарвам цял.

Но щом намъкна му главата

как стана всичко не разбра -

вдървиха й се краката,

тя падна възнак и умря.

А другите, от страх обзети,

викнаха: Гангстерство е туй,

ще ти отрежем ний мъдете

и тоя реактивен хуй!

И те пристъпиха отново

с искрящи погледи без жал,

размахаха ками, ножове

като в лудешки карнавал.

Изтръпна Кънчо не случайно,

но викна с глас могъщ и горд:

- Вървете путката си майна,

вий знаете ли, че съм лорд!

Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -

простете сър за дързостта.

Но Кънчо бързо се отправи

навън през двойната врата.

При Айзенхауер той яви се,

с поклон тъй както му е ред.

Лакеят в списък го записа,

шейсет и шести е под ред.

Погледна гордо генералът

и рече той обезверен:

- Прославил си се, но едва ли

ще свършиш работа на мен.

При мен са идвали на често

шейсет и пет - солиден кръг,

а ти си днес шейсет и шести,

да видим твоя майсторлък.

Той Кънчо по гърба потупа,

съблече тежкия халат,

опълчи кльощавото дупе

и каза - Ха върви отзад!

А Кънчо заяви направо:

- Гъзът ви тесничък е, сър!

Изрично ви предупреждавам -

да няма после хър и мър!

Това ядоса президента

и той сърдито изрева:

- Еби, че ей сега, в момента

ще взема твоята глава!

Съблече Кънчо панталона

и рече си: На хуя мой

да сложа някога пагони -

маршал ще трябва да е той.

- О. Ню Йорк! - викна той

свободно - Балкана днеска те зове,

ти бомбата му водородна

ще помниш цели векове!

И хуя твърд като бухалка

заби той в кльощавия гъз,

след туй напъна още малко

и кръв заблика околовръст!

Изпъшка Кънчо Путкодеров,

зашепна тихо: - Боже мой!

Че дупето на президента

на пет места бе спукал той.

И грохна генерала важен,

от ужас беше полудял.

Две думи не можа да каже

езикът му надебелял.

Така лежа почти до пладне,

след туй започна да крещи:

- Тревога! - Изток ни нападна

и с атом ще ни победи!

Сенатори дойдоха бързо,

езици глътнаха от страх

и спукания гъз превърза

с найлонов плат един от тях.

И лекарят дойде тогава

с посърнало от страх лице

и три инжекции постави

за нерви, трипер и сърце.

Накрая пристигна Макарти

с пияни някакви жени

И ясно бе като на карти -

в шпионство Кънчо обвини.

Проверка: - Име, документи

съблякоха го даже гол,

съдът бе кратък и в момента

подписан беше протокол.

А протоколът беше ясен -

там нямаше излишен текст,

че за Америка опасен

е тоя източен съвет.

От името на президента

му казаха: - Върви си ти,

напускай бързо континента,

в родината си отлети!

И Кънчо тръгна за Балкана,

за него щастие бе туй

А дълго там зад окена

ще помнят българският хуй.

Глава шеста

Родината е скъпо нещо -

сравняват я с градинка, рай.

И Кънчо с чуства най-горещи

пристигна в родния си край.

Припомни си той с въздишка

къде е скитал и живял.

И колко путчици вдовишки

на младини е тук ебал.

Днес курвите са по-модерни,

където трябва те мълчат,

но могат с думи лицемерни

във мрежа да те оплетат.

Те в клетвата са единни,

интриги майсторски плетат

и може тъй съвсем невинно

човек да хлътне някой път.

Намерят някой хаплю-властник,

под кожата му влезнат те

и той им става съучастник,

интриги почва да плете

Макар че малко са такива,

все пак намират се тук-там,

на путки мръсни миризливи

все още плащат скъпа дан.

Затуй, щом срещнеш уруспия,

пази се ти, не влизай в спор,

че тя си има вред тапии

и... можеш да лежиш затвор!

А после истината свята

ще се разкрие, то се знай,

но яка да ти е душата -

дали ще издържиш до край

И Кънчо щом пристигна тука

приятелките стари пак,

достойни само за боклука,

предложиха му се с мерак.

Но не за тях се тук завърна,

не би ги и заплюл дори.

Той гръб веднага им обърна,

намери млади, по-добри,

А старите се озлобиха,

написаха голям махзар

и Кънчо те наклеветиха,

че бил разбойник и курвар.

Намери се и следовател

и някакъв си прокурор,

та скоро нашият приятел

натикан беше във затвор.

В затвор стоя една неделя

и пуснат бе на свобода,

ала насрочиха му дело

ония важни господа.

А щом му връчиха призовка,

получи удар изведнъж -

като прострелян от винтовка

политна доблестния мъж.

Дойдоха близките от село,

събрани като на хоро

и тез, които са видели

от Кънчо някога добро.

Те всички гледаха втрещено -

ебача божи ли е туй,

че Кънчо в поза вдъхновена

умрял бе със навирен хуй!

В ковчег трупа му натъкмиха,

но хуят бе корав и як

и всички се засуетиха

как биха сложили капак?

Един запретна там ръкави,

замахна с брадва в тоя миг,

но брадвата макар и здрава,

удари като във чилик.

Въздъхна той: - Така е твърд!

И втори път се не реши,

а Кънчовия хуй не мърда,

навирен като кол стърчи.

Върху капака струг тогава

за хуя дупка извъртя,

ала навън да го подават

то беше някак срамота.

Зачудеха се що да сторят

и дълго чакаха така -

докато ненадейно в двора

се втурна млада чужденка.

Това бе чудната графиня,

която в скитане безспир

след толкоз мъки по чужбина

догони Кънчо най-подир.

Но щом съгледа тя ковчега

и Кънчо мъртъв да лежи,

безумно тръшна се до него

и почна лудо да крещи:

- Кому оставяш ме, мой мили,

нима забравил си ме ти!

Къде е твойта мъжка сила,

та мойта страст да укроти?

Погледна хуя тя, обаче,

видя го как стръчи корав

и викна: - Ох, за него плача,

а той бил жив и здрав!

Тя смъкна тънката си риза,

погали путката, след туй

направи скок и се наниза

на Кънчовия щръкнал хуй.

Наниза се, с крака зарита,

нададе вик сподавен тук,

обърнаха й се очите

и в миг предаде богу дух.

Свалиха старите калпаци,

закръстиха се с поглед ням.

Един с увиснали ташаци

прошепна: - Ех, мерак голям!

Погребаха ги общо двама,

притиснати един до друг

и тъй, щастливците в романа,

с трагедия завършват тук.

изследовател от София
11 Jul 2014 в 17:25:13 ч.
25 11

Кънчо Путкодеров

Тази легендарна поема е написана от Валери Петров, някъде в средата на 50 години, когато Чърчил кара втори мандат като премиер (той също е „възпят“ в поемата). Това ми го разказа Димитър Данаилов – известен поет и интелектуалец от Чирпан, който по това време е следвал в София.

Забележете колко философски започва самата поема:

"С морала да започнем братя

Моралът пак си е морал

Но всеки плод е на ебнята-

Бащата майката ебал.

И ръгал в черната й путка

Среднощ по цели часове

Тъй както правили да всички

През тези дълги векове“

Анастасиус от Смолян
09 Jul 2025 в 22:34:09 ч.
1 0

Добави алтернативно значение

Докладвай нередност