Гергьовден
(стар стил:23 април ( нов стил: 6 май) Голям християнски пролетен празник. Води началото си от древен езически празник на основното население на Балканския п-в (траки, мизи, фриги, илири). Свързан е с лятното пасищно отглеждане на дребния добитък (овце и кози) и със задояването му. През християнската епоха празникът се свързва с името на християнския светец Георги, който се приема за покровител и на стадата. В негова чест се прави курбан - коли се агне. Обичаите и вярванията, свързани с приготвянето на курбана - клане, опичане и раздаване от месото на съседи, имат предимно и символичен характер: кръвта и костите от агнето се заравят в мравуняк, за да се плодят овцете, децата се начервяват с кръвта му, за да са здрави и червени. На Гергьовден се приготвя и гергьовски кравай, наричан още овчарник или кошара; украсен е с моделирани от тестото символи на овце и друга „жива стока”. Краваят се отнася на кошарата и се дава на овчаря. В българските пастирски семейства докъм 1920г. строго се спазва възбраната да се коли агне и да се яде мляко и новопроизведени млечни продукти преди Гергьовден Празникът е тържествен и весел. Централно място е заемала черковната служба за благославяне на курбаните. След черковния водосвет се играе гергьовско хоро само от жени под звуците на песента „Св. Георги обикаля посевите и стадата и по пътя си убива ламята”. Много са обичаите, свързани с овцете: С цветя, събирани сутринта преди слънце, се изплитат венци за курбана и за първата издоена овца в стадото. Обичаите и обредите, свързани с Гергьовден, целят осигуряване на плодовитост, плодородие, здраве и щастие. Характерно за Гергьовден е валянето по роса, къпането в реки и извори, предимно на девойки, млади булки, момци и деца; надпяването на пръстени, китки, нишани, люлеенето на люлки, тегленето на кантар, окичен със зеленина. По време на комунистическия режим се прави опит да се замени християнския празник Гергьовден с „Ден на животновъда”, като се устройва показно награждаване на „най-добрите” животновъди. Герьгвден е и празник на Българската войска, освещават се бойните знамена и се чества с военен парад; избран е и за градски празник на гр. Русе