Вятър на устата
Да си дрънкаш нещо малковажно просто защото не можеш да си държиш устата затворена за дълго време.
Израза е „правиш си вятър на устата“ т.е. дрънкаш си нещо, колкото да не заспиш.
Парти…. обаче настава късно вечерта, героите са изморени и настава скука. Компанията се беше разделила на групички по интереси или по безинтереси – скучни тъпаци аутсайдери.
Пешо от известно време вече си говореше сам и не подозираше, че вече никой от компанията не му обръщаше внимание, защото тъпотиите му не предизвикваха интерес и у най-забутаните женки, които от скука им идваше да си изгризат ноктите или дори да го захапят и на най-големия забутаняк само и само да се случваше нещо интересно.
По едно време Ванката, който му беше в съседство, нещо се издразни, явно от повечко погълнатия алкохол и се сопна на Пешо – Абе, Пешка, как па не ти спре устата да ги меляш тея прототии бе човек. Май си правиш ветар на устата от немане к'во умно да кажеш. Земи млъкни малко, че и без т'ва купона изтъпя и нещо ми се доспа, пък ти ми правиш течение с неспирното ти дрънкане!