Водици, Богоявление, Йордановден, Водокръщи
(6 януари) Празник, свързан с кръщаването на Исус Христос. Има езически произход, но е възприет и от християнството. На този ден се кръщава (освещава) водата, като в нея се хвърля светият кръст. Вярва се, че до Водици водата е нечиста. Някъде се измиват иконите и лемежите. Срещу Водици е третата бъдна вечер през зимните празници. Някъде прекадяват челюстите на свинската глава, останала от Васильовден. Срещу празника се изпълнява обичаят совойница (сивуйница), познат в Родопите и в някои райони в Североизт. България. Девойките избират и обличат момиче като булка. Препасват го с червен пояс с ресни. Друго момиче се облича като момък. Моминската група заедно с „булката" и „момъка" посещава всяка къща в селото. Носи се котле с „мълчана вода" и босилек. Булката ръси всички членове на семейството и къщата. Пеят се песни, някои от тях с любовно-женитбени мотиви. Вярва се, че обичаят совойница пропъжда злите сили. На Водици се извършва обредно къпане на младоженците и малките деца. В Родопите е известен като „хаскане". На Водици се изпълнява и обичаят водичарки. Група девойки, на които предстои да се омъжат, подобно на лазарките посещават всяка къща и пеят обредни песни, аналогични на лазарските и коледните. Водичарките са свързани с посвещаване в религиозно тайнство в древността и по смисъл се отнасят към обичаите с брачно-семеен характер. Днес обичаите на Водици не се изпълняват. Само някъде къпят младоженците.