Виргинска грамота
Документ (хрисовул), издаден от царската канцелария, подписан и подпечатан със златен печат от цар Константин Асен (1257-77г.). Дадена е на манастира „Св. Георги Бързи” на Виргино бърдо край Скопие, основан в края на X в. от цар Роман (977-991г.). Виргинската грамота потвърждава отново старите владения и привилегии на манастира и отбелязва новите. Като феодално владение на манастира са посочени над 40 села и махали в Скопско, Прилепско, Положко, Кюстендилско и др. Манастирска собственост стават и водите на посочените селища - р. Сливщица, много кладенци, ловища за риба и т. н. Грамотата отразява засиления процес на закрепостяване на селячеството - жителите на цели села са парици (пàрици) или поповяни. Виргинската грамота изброява почти цялата провинциална администрация: севаст, дука, практор, княз, кастрофилак, ватах, топщикал, комис с коне, стратор, градски изгончия, писец, аподохатор, геракар, псар, десеткари - пчелни и овчи. Тя посочва и задълженията на селяните - данъци и такси: приселица, волоберщина, перпер, димнина, тревнина, кошарщина, слоновщина, комод, налог от жито, вино, месо и сирене, градене на крепост, пазене на крепост, пазене на тъмница, косене на сено, жътва, оране, копане на лозе, царина (такса) за тържище, мостнина, броднина, както и много глоби - вражда, кражба на девойки, кражба на коне и т. н. С подробните си сведения Виргинската грамота е ценен извор за административното устройство и феодалните отношения в българската държава през II половина на ХIII век. Съществуват възражения по отношение на нейната автентичност. Изказани са доводи, че в сегашния си вид е съставена в края на XIV в. въз основа на българския оригинал и на Милутиновата грамота, дадена на същия манастир. Виргинската грамота се пази в Хилендар. Източници: Ив. Дуйчев. Виргинска грамота на цар Константин Асеня. В книгата му: Из старата българска книжнина. Кн. 2. C. (1944); П. Петров. Към въпроса за автентичността на Виргинската грамота и достоверността на съдържащите се в нея сведения. Годишник на Соф. унив. Философско-исторически фак. T. 51, год. 1957, кн.2. С. 1958; Г. А. Ильинский. Грамота царя Константина Асеня Виргинскому монастырю до 1277г. В книгата му: Грамоты болтарских царей. М., 1911