Велика България
Голям съюз от прабългарските племена, начело на който в началото на VII в. стои уногундурският вожд Кубрат, поддържал съюзни отношения с Византия. Територията на Велика България се простира на юг до река Кубан, на изток до Хипийската планина (днес възвишение Ергени, при Волгоград), на запад до река Днепър, на север до земите на антите. След смъртта на Кубрат, към средата на VII в., Велика България се разпада под напора на хазарите, които идват от изток. Едни от племената остават на старите си местожителства и приемат властта на хазарите. Други отиват в земите при вливането на р. Кама във Волга и образуват τака наречената Волжко-Камска България. Две групи се насочват към Панония и Равенската област. Група под предводителството на хан Аспарух се заселва в земите на север от делтата на река Дунав. За разпадането на Велика България съществува предание, според което петимата синове на Кубрат предводителстват разселването на прабългарските племенни групи.