Горещници
(15, 16 и 17 юли) Празници в чест на огнената стихия. Смятани са за най-горещите дни през лятото. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня. Познати са още в древността. През епохата на християнството се свързват с имената на светците Кирик, Юлита, Атиноген и Марина. Празниците съдържат обредни забрани във връзка с трудовата дейност за опазване на плодовете на труда от огнени стихии и бедствия. През първия ден огънят в огнището се угася, подновява се на третия ден - деня на св. Марина (смятан за най-опасен, наричан огнена Мария), с „нов" или „жив" огън, който има обреден смисъл. Горещниците са се празнували най-много от ковачи, хлебари, калайджии и др., които работят с огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещници в топли минерални извори, не се разболява през годината. Днес не се празнуват.