псовисвам
(диалектно, грубо) умирам; гътвам се, отивам си мърцина
Харен човек беше и имот си имаше, но отка' решиха синовете му да влезнат у стопанството, он се поболе от мъка и псовиса.
(Асен Христофоров - „Вуцидей”)
12
3
(диалектно, грубо) умирам; гътвам се, отивам си мърцина
Харен човек беше и имот си имаше, но отка' решиха синовете му да влезнат у стопанството, он се поболе от мъка и псовиса.
(Асен Христофоров - „Вуцидей”)
(диалектно) умирам. В разговорния език се употребява най-вече в мин. св. и се произнася по-скоро „цовисвам” (цувисвам).
Иронично, за човек (за когото говорещият няма добро мнение), който „се представя” за „много болен” напоследък:
– Ууу! Па тоа много се е поболел нещо - да не 'земе да цовиса?!
И, докàто дойде линейката - човеко цувѝсал!