слипа
Човек, който не умее да пази равновесие - само ходи и „се слѝпа”, т.е. залита, спъва се, подкосяват му се краката и т.н.
В по-широк смисъл: смотан, непохватен, неòправен човек.
Употребява се в Елинпелинско; без изменение и за м., и за ж.р.
Ама голема си слѝпа! Само одиш и се слѝпаш!
Ма и тоа, нашио, е голема слѝпа - пà нищо не е свършѝл като ората!
0
0