съклет
(от тур. гл. 'sikilmak' - „смачкан” съм, чувствам се зле”)
1. (класическо значение) душевно терзание, мъка; неясно чувство на потиснатост и неудовлетвореност, което те измъчва, не ти дава мира - и от което е трудно да се отърсиш, понеже не е ясно какво точно го предизвиква.
В класическата европейска традиция - тази на романтизма - му съответстват понятия като „меланхолия” и „сплин” (англ. "spleen"), а в българската - „мирова скръб” (под влияние от руски).
2. разговорно се употребява в смисъл на „неопределено, остро усещане за неудоволствие и дискомфорт, което те обзема изведнъж (най-често, в резултат на нетърпение, фрустрация) - и което е толкова непоносимо, че не те свърта на едно място от него, идва ти „да излезеш от кожата си”, да „избеснееш”, да „откачиш”...
1. „Съклетът е една чисто балканска смесица от меланхолия и угнетеност. В медицината няма точна дума за това състояние, а и няма лекарство за него. В Турция са се опитвали не да лекуват това състояние, а да го разсейват. През седемдесетте години имах възможност да наблюдавам в Цариград няколко танцувачки с голи пъпове и прозрачни шалвари. Тези танцувачки с голите пъпове и с прозрачните шалвари бяха доволно закръглени според вкуса на източния човек и в едно увеселително заведение между другите кючеци танцуваха и кючек за съклет. ... Тоя кючек иде от старите времена . Той е бил съзздаден в харемите и е имал за цел да разсейва съклета на султаните и пашите, на бейовете и ефендитата в някогашната Турска империя.” (Йордан Радичков - „Ноев ковчег”)
2. (на опашка) „Уфф, от това чакане - направо съклет да те хване!”
(към хора, които чакаш; по телефона): „Ох, айде по-бързо идвайте, че ще ме хване съклет тука!”, или „хвана ме съклет тука!”
„Тва, обикалянето по магазини, па ми е толко досадно! Направо съклет да те фане!”