помияр
1. бездомно, улично куче; също и нечистокръвно куче
2. човек, който постъпва подло в дадена ситуация или човек с долно и недостойно поведение по принцип (често като обидно обръщение)
3. (неуважит.) изпаднал, беден, нещастник, убитак
1.Я го гледай, бе - и лае! Помияра му с помияр!
Ей оттука, като минавах веднъж, ме нападнаха цяла глутница помияри!
2. Абе, ти си ебати помияра, може ли такава мизерия да направиш?!
Заеби го тоя, бе, тоя е ебати помияра!
3. Абе виж го, че нема два лева в джоба тоа помияр, а ти си тръгнал да го питаш за пари...!
95
28