повтаряч
1. ученик, който (остава да) повтаря учебната година. В най-тежките случаи - по няколко години поред. Много слаб ученик.
(в разговорния език се казва почти винаги „повтарАч”)
2. преносно се използва и в журналистическия (и политическия) език със значението „най-изостанал” (вж. опашкар).
1. Той, Генчо, си е вечния повтарач. К'во да го правиш, завалията?
...А в 3-ти клас имахме и двама повтарачи - и двамата доста по-големи от нас. На единия вече му беше набол и мустак...
2. „Ако през 2009 г. България беше със статута на повтаряч, през 2010 г. едва премина с 3-ка следващия клас, към момента вече успехът ни е „добър”... - от изказване на бивш министър и настоящ вицепремиер
13
1