мрън-мрън

1. Неясно и неуверено говорене, с прекалено тих глас; мрънкане, говорене под носа

2. Изразяване на негодувание, но по жалък, недостоен (и досаден) начин; мрънкане, оплакване.

1. Приказва нещо, ама нищо не му се разбира! Мрън-мрън!

Ама говорѝ малко по-високо, де! Какво е това?! Мрън-мрън!

2. Ей, омръзна ми от тоя, значи! По цял ден - мрън-мрън, мрън-мрън!

Ама и тая, Радка, е голямо мрънкало! За това - мрън-мрън, за онова - мрън-мрън...!

чер гологан от пак тук
30 Dec 2014 в 11:34:09 ч.
51 6
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност