локмаруху
(ист.) течно лекарство за стомах, смес от спирт и етер; успокоително. Среща се и разделното изписване: „лок маруху”.
Във Възрожденската епоха го е имало най-вече в чорбаджийските домове (а някои от домашните нищо чудно и да са злоупотребявали понякога с него – както например заможните англичанки от Викторианския период – с лауданума). А някои от по-разхайтените (или „декадентски” настроени) чорбаджийски синове дори сипвали от него в ракията си – като по този начин си „забърквали” някакво далечно подобие на абсент, с което по-ефикасно да си замотават главите...
„Ако в нашата гюлова ракия се налее малко локмаруху, то тя може да възкреси и мъртвите. Тъй е то! Само сопотненците и калоферците я пият без локмаруху. Знаеш ли какво казваше докторът? - Който пие гюловицата без локмаруху, той изгубва калеврите си.”
(Любен Каравелов, „Маминото детенце“)