BGЖАРГОН^.com

обръщение, подсилване на думи и значения, възклицание, ругатня. По същество може да е всяка част от речта и почти всяка дума в изречението като общото значение се изяснява от контекста и ситуацията. В повечето случаи се прилага повече към целия израз, отколкото към определената дума, която граматически изменя. В тоталния си универсализъм обръщението "лек" често не се спряга, но няма презрително или негативно значение, когато се отнася до женски пол. Понякога се получават застъпвания с действителните книжовни значения на лек.

Форми:

леки - множествено число; също и "леци";

лекота, лекоти - често възприемана като отнасяща се към женски род, но важи за всичко;

лекотар, лекотари, лекотия, лекотии - форми за по-добро звучене;

излекотя, налекотя - "леки" глаголи.

Бургаски жаргон. Произходът е неясен, но има сведения, че се появява в средата на 90-те като название на мъж, който се лигави, държи се като (или е) хомосексуален. Възприема се от следващите поколения като паразитна дума с безкрайни възможности за абстрактни употреби и значения.

Oбръщение към лице от мъжки пол на каквато и да е възраст. Използва се главно край Бургас и често звучи като "льек".

Множественото число е "леци".

обръщение в Бургас

описанието, което е дадено от Renton, е непълно откъм етимология и неточно като дефиниция. Лек не се употребява с мн. число „леци“ освен с хумористична цел, мн.число е просто „леки“. А пък м/у другото мой приятел (Тошката) се обръща редовно към момичета с „лек“, което звучи много изхакано и нищо чудно да се наложи като унисекс жаргон… Освен това не съм чувал досега някой да се обръща към възрастен човек или към дете с „лек“ освен с няква цел.

Употребявам редовно тая дума просто щот съм от Бургас. Тя ми е мноу скъпа щот с нея са запознах още в казармата '96/97 и оттогава неотлъчно са преследваме с нея… Дори знам кой точно я употребяваше там – р-к Тодоров а.к.а. Старшинката. Постепенно и аз започнах да лекосвам тоз и оня, няма как – живеем заедно. Той имаше няква връзка в с. Черни връх, май и не знам дали там не са си ползвали „лек“ т.е. не знам дали той е истинския автор на думата, но всъщност най-вероятно не, защото някак си ми беше позната като обръщение, явно я бях „закачвал“ тук таме преди това, но така или иначе в Бургас по това време не се употребяваше освен може би изолирано… На мен лично много ми хареса като обръщение още повече заради произношението й от р-к Тодоров едно такова удължено и налудничаво с леко удебелен глас „лееек“, което за съж. не може да се представи с букви. Хм, странно, но имам усещане, че съм допринесъл бая за разпространението на „лек“ щот след кат излязох на бял свят след казармата постоянно употребявах „лек“ разбира се съвсем полусъзнателно точно защото беше нова дума за мен. А пък и имаше кой да подхваща, понеже през доста народ сме минали, особено в студентска София. Сега наистина след няколко години много се чува из Бургас и района даже заедно с „луд“ хаха… Така че много „луди“ и „леки“ хора има в Б-с… Внимавайте! А също и „маняци“ което е предмет на друга дефиниция. Хах! така, че оказва се Б-с е една голяма лудница… хи-хи. Въобще фолклора по тия ширини се развива стремглаво, така да се каже, ха!