кеф
1. неподправено удоволствие от живота
2. момент на интензивно наслаждение, свързано най-често с плътски удоволствия (а) или силни усещания (б); купон; адреналин, тръпка и т.н.
3. удоволствие от извършването на любима дейност, която най-често е и хоби
4. спокойствие, рахатлък
1. Където и да си, най-важното е да ти е кеф.
Каквото и да правиш, най-важното е да го правиш с кеф.
2.а. Три дена ядене, пиене, жени… изобщо – кеф!
Абе най-важното е да си направим кефа, пък останалото – както дойде.
б. Веднъж се спуснах с колелото по ей тоя наклон – страшен кеф!
3. На него му дай да си се затвори в работилницата и нещо там да си човърка… На него това си му е кефа!
4. Добре де, аз не мога да те разбера – защо не вземеш да ги оставиш тия работи, щом само те натоварват? Гледай си кефа!