изоглавен
1. (за впрегатно животно – кон, магаре и пр.) което си е измъкнало главата „из оглавника“
2. (за човек) който се чуди накъде да хване, „като отвързан“, без контрол; тотално неориентиран, ошашавен
К'во обикаляш като изоглавен? Сèдни, мирясай малко!
Бе, ти му викаш да спре, а то си продължава да търчи като изоглавено! Туу, да ти лапето!
32
6