зурна
(пер.-тур. zurna), среща се и като „зурла“ - Дървен аерофонен инструмент в българския фолклор с двойна тръстикова пластинка (езичета, стройка), разностранен главно сред населението на Пиринския край, Лудогорието и Кърджалийско. Корпусът на зурната, изработван от дрян, череша, явор, е едноставна цилиндрична тръба с конусовидно разширение в края с размери от 30 до 62 см. На лицевата страна са разположени седем пръстови отвора, а на задната - един. Освен пръстовите отвори към края на тръбата се намират още пет (може един, два или седем) отвора, които имат същата роля както „дяволските” дупки при кавала. Двойната тръстикова пластинка, стройката, в долния си край с намотка от конци, се поставя в наустника (калема), който представлява малка тръбичка с дължина 5-6 см. Тя от своя страна в долния си край има също намотка от конци и се влага в канала на муфата (башлъка), която се прави от дърво и съединява тръбата на корпуса с тази на наустника. Около шийката на муфата се намотават конци за уплътняване при поставянето й в горния край на корпуса на зурната.
Зурната има тонов обем около две октави (при основен тон „ре1” амбитусът ѝ достига до „ре3”), като за по-високите тонове се използва пренадуване. Тонът на зурната е силен, рязък, със специфичен тембър, поради което се употребява при солово изпълнение на открито в комбинация с тъпан. В Пиринския край е характерна употребата на две зурни по подобие на двугласното вокално изпълнение със съпровод на тъпан.