BGЖАРГОН^.com

Период, в който в различните браншове се печелят най-много пари, но пък тогава и работата е най-натоварена.

Прибиране на житните посеви (ечемик, пшеница, овес и др.). В миналото традиционната жътва става ръчно със сърпове - назъбени или гладки. В Източна България употребяват и паламарка на лявата ръка за хващане на повече стъбла. Ожънатите стъбла се слагат на малки купчинки - ръкойки, които след това се събират по няколко и се връзват на сноп. Връзват се с въжета (яжици) от стъбла на самите житни посеви, като се използва и дървено колче (връзувач) или рогчето на паламарката. Снопите се складират според зрелостта или влажността им на венец - един след друг с класовете върху предходния, на третини - по три на куп, или на петина - по пет, а в Родопите - на кушини - по няколко един до друг, изправени с класовете нагоре. След като изсъхнат, снопите се складират на кръстци - по 9, 11, 13 или 15 снопа, сложени кръстовидно с класовете в средата. За вършитба снопите от нивите се пренасят на хармана и се складират във форма на големи купни или кладни с класовете навътре. Ниско израсналите посеви се окосяват или оскубват и се складират на купи. Жътвата извършват самите стопани или наемни жътвари от планинските места (вж. руманя). Жътва е една от най-важните стопански дейности на българина в миналото. С нея са свързани много народни обичаи (вж. трудови обичаи), намира широко отражение в народното творчество. От средата на ХХв. жътвата е напълно механизирана.