ева
Разговорна, леко евфемистична форма на глагола „еба”. Получава се чрез по-неотчетливо, завалено произношение на „б”
(най-често излиза нещо средно между „в” и „б”, но неясно).
Ударението винаги е върху „е”-то.
Най-често се използва в недовършени възклицания (псувни), като: Абе, да го ева!, или Абе, да те ева! и т.н.
45
12