дръвник
мн. дръвници, (два) дръвника, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак
Е,тоя е голям дръвник,бате!
59
8
мн. дръвници, (два) дръвника, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак
Е,тоя е голям дръвник,бате!
тъп, неразбран и флегматичен човек.
Тоя е ебати дръвника! Ти му говориш нещо, той те гледа кат' тапир!!!