джелепи

(тур. сеlер, от араб. ğelep отвеждам, откарвам) Категория население в Османската империя, натоварено от XV в. с доставка на добитък (най-често овце и кози) за продоволствие на големите градове в империята и на армията. Джелепите са едри овцевъди и търговци на дребен добитък, предимно заможни българи. Регистрирани са в специални дефтери; за доставката на определения брой овце следи кадията. В замяна на това задължение джелепите са освободени от извънредните данъци. От XVIII в., с разрастването на търговията, джелепите натрупват големи парични средства и често занемаряват държавните доставки за сметка на свободната търговия, и властта им налага паричен данък – ”джелепкешан бедели”. Джелепството се развива много в Копривщица, Панагюрище, Котел, в Реканско, Дебърско и др. В Копривщица се утвърждават прочути джелепски родове с престиж и влияние пред османските властници: Балабановци, Герджикови, Каблешкови, Чипеви, Моравенови, Десьови, Радомирови и др.; от Котел са синовете на поп Стойко Владиславов, хаджи Петър и синът му Матей; от Самоков—Костовци, Духалов, Захари хаджи Гюров; от Враца—Димитраки хаджи Тошев; от Дряново—хаджи Цончо; от Тулча—Димитраки бей; от Габрово—Христо Заимов. Много джелепи използват влиянието си пред османските власт, за да подпомагат просветното дело и борбата за черковна независимост.

Admin от София
07 May 2011 в 23:30:25 ч.
6 0
Етикети:
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност