даракчийство

Занаят за развлачване (разчесване) на текстилни материали (вълна, памук и козина) при подготовка за предене. Свързан е тясно с домашното тъкане и с производството на аби и шаяци в миналото. Развива се главно в балканските, подбалканските и родопските селища в края на XVIII в. и началото на XIX в.. Разчепканата на ръце вълна първоначално се развлачва с примитивен дарак (гребен) - прав ръчен дарак, който се състои от 2 реда зъбци, 40-60 на брой, високи до 15 см. Вълната се поставя между зъбците и с ръце се дърпа от двете страни. След неколкократно разчесване на вълната дългите влакна се отделят във вид на пасма (чиле), наречени пластове (власове, пласи). Към края на XIX в. се въвежда ръчен телен дарак (летав дарак). Устройството му е следното: от двете страни на една дъска, дебела 1,50-1,60 см и широка 30-40 см, са приковани 2 други по-къси дъски с височина 40-50 см и дължина 35 см. Върху тях е закована трета, на която е обтегната тънка кожа (мешин) със здраво закрепени по нея гъсти редици от нагънати телчета. Дъската с кожата е малко наклонена спрямо основната дъска, на която сяда работещият. Вълната се слага върху телчетата. След това върху нея се провлича многократно друга дъска (капак), облечена с подобна кожа и с дръжка. По такъв начин вълната се разчепква добре и влакната се оправят в една посока. Така разчепканата вълна се свива на малко руло. По-късно се въвеждат и механични дараци, карани с водна или животинска сила. С разрастването на абаджийството и въвеждането на фабричното производство ръчните дараци се заменят с модерни и усъвършенствани машини.

Admin от София
09 Mar 2011 в 12:37:57 ч.
4 0
Етикети:
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност