дамаскини

Сборници с религиозно поучително съдържание. Създават се в България от края на XVIв. до средата на XIX в. Възникват в резултат на преводите на сборник „Съкровище“ от гръцкия писател Дамаскин Студиш (1558г., съдържа 36 жития и поучения). Първите сборници се появяват в Западна България. Те обхващат само творби от Дамаскин Студит, затова по неговото име започватда се наричат дамаскини. Написани са на използвания навремето книжовен език, с влияние и от народния говор. Най-старите дамаскини (XVI-XVII в.) са Рилски дамаскин, Костенецки дамаскин, Еленски дамаскин, Аджарски дамаскин. Към средата на XVII в. дамаскинската книжнина се изменя. Част от известните слова на Дамаскин Студит се превеждат на новобългарски език и се комбинират с преводи на произведения от др. известни и неизвестни автори. Създават се сборници със смесено съдържание на говорим език, в които все още доминират творбите на Дамаскин Студит. В централната част на България (Балкана и Средногорието) се създават няколко големи и добре оформени сборника Протопопински дамаскин, Троянски дамаскин, Дряновски дамаскин, Копривщенски дамаскин, Тихонравов дамаскин и др.. Дамаскините от XVIIв. излизат от рамките на черковната практика, те се създават като четивни сборници. През XVIII в. дамаскинската книжнина още повече се разнообразява по съдържание, езикът й напълно се демократизира. Дамаскиновите слова в сборниците са сравнително малко, преписани са заедно с най-различни по тематика и жанр творби - жития, поучения, апокрифи, религиозни разкази, повести, „мъдри“ изречения и др., взети от по-стари български сборници или преведени от новогръцки печатни книги от XVII в. Всички произведения в сборниците са достъпни по съдържание и стил и отразяват особеностите на различни български диалекти. По-интересни дамаскини от XVIII в. са Пазарджишки дамаскин от 1753, Пантелеев дамаскин, сборниците на Йосиф Брадати, дамаскина на Поп Пунчо от 1976 и др.. Дамаскините възпитават българите в дух на непримиримост към опитите за потурчване (широко място е отредено на житията на старохристиянските мъченици), сочат нравствени норми, осъждат суеверията. Преводачите преработват отделни слова, внасят в тях елементи от българската действителност. По-известни дамаскинари са Даскал Недялко и синът му Филип (ХVII в.), Йосиф Брадати, Поп Пунчо, поп Тодор Врачански, Йеромонах Роман, Никифор от Арбанаси, Теофан Рилски (XVIII в.), даскал Тодор Пирдопски (XIX в.) и др. Дамаскинската книжнина се разпространява широко през XVII-XVIII в. и задоволява литературните нужди на българския читател през този период. Тя е важен езиков извор и интересно литературно явление - с основното си съдържание принадлежи към средновековната литература, но с новите си елементи и езика си показва преход към нов тип книжнина. Въпреки безогледното унищожаване на български книги през османското иго днес са запазени около 200 дамаскина. Съхраняват се в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Националния църковен историко-археологически музей в София, Архива на БАН, библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, Рилския манастир. Дамаскини се пазят и в библиотеки в Москва, Ленинград, Одеса, Бялград, Букурещ, Любляна. Издадена е малка част от тях.

Admin от София
09 Mar 2011 в 12:37:57 ч.
5 0
Етикети:
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност