вонеж
1. Лошо миришещ, абе направо вонящ индивид; смрадливец, смръдльо.
2. Неприятен, смотан, обикновено и изпаднал тип; утайка, лешпер.
Най-често се произнася като „вуньеж”.
1. Абе, тоа ебати вуньежа, 'е! Едва го изтраях!
2. Тръгнàхме си от „Синьото”, щот' беше пълно с вуньежи.
31
5