бръмбазък
1. българско име на малкия музикален инструмент „дръмбой” (среща се и като „драмбой”) - от групата на т.нар. идиофони (вибриращи инструменти). На него се свири като пластинката се придържа с една ръка между устните (или зъбите), а стърчащият крайчец се „дрънва” (или „бръска”) леко с показалеца на другата ръка - и така се получава характерния жужащ звук, от който идва и народното название „бръмбазък”.
2. (нар.) малък бръмбар, или изобщо някакво малко бръмчащо насекомо; бръмбарче (откъдето идва и горното значение)
3. (прен.) дребно, много често немирно (и вдигащо шум) създание – разбирай малко дете; фърфалак, дребосък.
1. Най-известният съвременен български музикант, който използва бръмбазък, е Стоян Янкулов - Стунджи. Той дори има албум, озаглавен „Дръмбой“ - съвместно с Елица Тодорова.
2. Тука някакъв бръмбазък лази, ама не мога да ти кажа точно какъв е...
Някакъв бръмбазък ми избръмча на ухото.
3. Я ги гледай тия бръмбазъци! .. Аааама-ха!
(на спортно игрище) Ей, бръмбазък, я бягай оттука - тука сме батковците. Айде, бягай - да не те удари топката!