бе

Звателна частица, която присъства паразитно почти във всяко едно обръщение на разговорен език - дотолкова, че малко хора изобщо ѝ обръщат внимание, а още по-малко са онези, които смятат употребата ѝ за признак на неуважение към събеседника... (1) Все пак, обикновено се избягва в по-официален контекст, както и в обръщения към хора, които са по-висшестоящи и/или изискващи повече уважение от околните. (2)

При изговаряне много често самата буква „б” отпада (напълно или почти) и бива заменена от звук, който едва-едва я маркира (в този случай „бе” се изписва като „'е” или просто „е”) или пък звучи като нещо средно между „б” и „в” (нещо подобно на испанското "v"). (3) Изписва се и директно с „в” (или „у”), когато предава типичното младежко произношение - съответно: „ве” (we), „уе”... (4)

1. А бе, кво става бе, идваш ли бе?

Бе къде ходиш ти бе?/ Здрасти бе!/ Как си бе?

Бе кво да ти приказвам.../Бе не знам...

2. - Вече готова ли си, бе, колежке?

- Първо, не съм ти БЕ. И второ - НЕ, не съм готова. Ше почакаш...

Ей, я стига с това „бе”! „Бе” ше викаш на баща си!

3. А'е ко стаа 'е? А'е идваш ли 'е?

А стиа е!/Кво е тва е?!

Къде си ве? Кво стаа ве?

Ооо, така ли уе, майна?

Е'такЪвия'е от София
16 Apr 2016 в 00:17:04 ч.
46 6

бе

По принцип е прието, че „бе” е типичното фамилиарно обръщение към мъж (на което съответства в женски вариант „ма”), но поради паразитния му характер се използва почти поравно и към двата пола, поради което е и изгубило почти изцяло обидния си характер, за разлика от „ма”.

– Еей, айде бе, човек! – Идвам бе, идвам! …

Еее, какво става с вас бе, хора? Къде се загубихте?

А ти ще идваш ли довечера бе, Илиянке?

Тeнчo от София
11 Aug 2016 в 01:42:18 ч.
28 4
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност