(тур. beğlikçi) Лице, което е закупило от държавата правото да събира данък беглик, събирач, откупчик на беглика преди Освобождението. През XVI—XVII в. са предимно турци, а през XIX в. в европейските османски владения са най-вече българи - от Копривщица, Котел, Враца и другаде. Най-едрите Б. имат свои събирачи, броячи, овчари. В началото на XIX в. са най-големите притежатели на търговски капитал, натрупват завидно имущество и придобиват влияние в империята, съдействат на просветното движение и черковно-националните борба. Известни бълг. Б. са Хаджистаневи, Чалъкови, Чипеви, Тороманови, Топалови и други.