Древнославянско езическо божество на слънцето и огъня. Предполага се, че името Даждбог означава „даващ богатство“ или „бог даващ“, „богодарител“. Споменава се сред боговете, чиито идоли руският княз Владимир поставя в Киев през 980г.. В руския превод на хрониката на Й. Малала Даждбог е наречен цар-слънце и син на Сварοг, поради което някои учени го идентифицират със Сварожич - огъня; други смятат името Даждбог за негов най-разпространен епитет. В „Слово за похода на Игор“ руският народ е наречен „внук на Даждбог“. Като лично име Даждбог се среща в молдавска грамота от X в.; в южнославянска дуалистична приказка Дабог - господар на земята, е противопоставен на бога - господар на небето. Връзка с Даждбог се търси и в израза „Дай бог“.